Сряда, 2008, Май 14

2008 – Cactuscoach съветва инвестирайте в злато

Специално за вас качих с бг субтитри следващото видео.
Робърт Киосаки, Ким Киосаки и техния финансов съветник Малоуни с прогнозите си за следващите години. По-надолу ще прочетете как и откъде да закупите злато.




За златната индустрия и затова как може да станете част от печелившите от нея не изпускайте семинар с участието на Bill Rowell. Семинарът ще се проведе на 28-29 юни в София. За безплатно записване на номер :0895 446 729


ПЕТ ЦЕННИ СЪВЕТА НА ИНВЕСТИТОРА

1. Не купувайте правителствено злато. Притежателите на злато сечено от правителства са само негови преносители. Историята показва, че то може да бъде иззето.
2. Следете циклите. 2008 не е година за инвестиция в недвижимо имущество, а за злато и сребро. Дайте много от хартиеният си боклук за злато. КУПЕТЕ СИ СЛИВИ ЗА СМЕТ.
3. Не купувайте злато и сребро в бижута. Бижутата са само украса, не инвестиция, Причината е, че са изработени от 14 до 18 каратово злато.
4. Купувайте 24 каратово злато в неправителствени монети. С цел спестяване за поколение напред.
5. Купувайте сребро с цел препродажба на индустрии.

От къде да си купя неправителсвени златни монети?
От сътрудниците на JWS. За повече информация четете тук:
http://www.jwspaidtosave.com/atanasevtimov
Питайте също консултантите на www.cactuscoach.blogspot.com на посочения email: valindustry@gmail.com
Или на email на един от сътрудниците на JWS – Атанас Евтимов: atanas2bg@web.de

Четвъртък, 2007, Декември 27

ДА ОТРЕЖЕМ ГОДИНАТА СЪС ЗЛАТНА НОЖИЦА.



Не е трудно. Поне за Иво Стоянов от Бургас, който за своята фън фюжън прическа взе златната ножица за годината.

Не е тайна, че това е моят стилист и упорито продължавам да си чакам на опашката за да получа нещо вдъхновяващо във фризьорския салон. И също така упорито го постигам - непрекъснат смях, понякога предложение за изгодна сделка, чаша кафе или сок. И винаги приятна музика за ухо и око. Моята прическа ли? Общо взето различна на всеки четири месеца. Сега е ала Виктория Бекъм.И...огнено червена. Но не приличам на подправка.

В тези празнични дни когато всички се отрязват здраво в алкохолен или шопинг делириум аз ви предлагам заедно да отрежем остарялата 2007 година със златната ножица и елегантно да пресечем линията на новата 2008.

Въпросите какво ме чака, а сега на къде, какво постигнах до тук са обичайни по това време на годината. Рядко обаче някой отрязва старата година с намерените отговори, тъй като равносметката е почти като счетоводен баланс, а никой не обича счетоводния баланс.

Личната равносметка е простичка. Колко спечелих от малките си цели, които ако сме честни със себе си са всъщност пътя към голямата цел.

Колко повече като качество и чак след това като количество.

Колко от моите лични цели повлияха положително върху съдбата на други хора...

Охо, хо това не беше ви идвало на ум. Да живееш живота си , да живееш за себе си, да си носиш новите дрехи, да пиеш и ядеш защото незнаеш какво те чака утре е една остаряла философия на мързеливеца, който не оставя нищо след себе си.

Но ако новата ти прическа е накарала някоя самотна майка да направи нещо хубаво за себе си и покрай бибероните и памперсите също да се зарадва с нова визия, то си се превърнал във вдъхновение и здраве за някоя душа.

Ако учтивото добър ден в таксито наистина е направило добър деня за някой, то ти си станал човек с власт.

Ако някой изплашен , но талантлив човек е имал нужда от подкрепа и ти си бил Там, то си станал съпродуцент на нещо вероятно велико.

Ако си отделил малко време на човек, който ти се възхищава за да му дадеш надежда, то си му дал възможност за промяна.

Ако си прочел книга, гледал хубав филм и си споделил впечатления от тях на някой смъртно болен, който има нужда от приказка, то си му дал стимул да завърши живота си достойно.

Ако си направил сполучливи сделки, но и лоялни партньори заедно с тях си спечелил още много сделки.

Ако си продавачка в магазин и си учтива, то ти си докарала на работодателя си поне още пет нови постоянни клиента на ден.

Ако си работодател на продавачка и я осигуряваш на истинската й заплата, то тя ще ти се отблагодари като ти докарва поне по десет нови , постоянни клиента на ден.

Ако се извиняваш когато сбъркаш, през следващите години те очаква добро приятелство.

Ако не си се лакомил и си уважил клиента си, то си спечелил поне три сигурни сделки през следващите пет години със същият този клиент.

Ако си използвал богатството си за да може друг да произведе богатство то си спомогнал за развитието на живота. Спомни си великите Мекиланджело или Гьоте, които никога нямаше да познаваме ако не бяха техните меценати.

И накрая вземи един лист и напиши колко човека през тази година ти помогнаха за каквото и да е било уж незначително нещо. Не са малко нали ?

Дано счетоводният ти баланс е положителен. Е, хайде режи!

Златната ножица е в твоите ръце и само ти можеш да подобриш собствените си тазгодишни рекорди. Кога ? През следващата богата и златна 2008 година. Желая ти го!

Вторник, 2007, Декември 18

Анкетно преживяване


Какво най-много харесвате на Коледата?

Коледният дух.

23%

Хапването и пийването.

19%

Коледните подаръци.

19%

Семейното събиране.

14%

Почивката.

10%

Коледната украса.

6%

Не обичам Коледа.

4%

Рождество Христово.

4%

Коледните песни.

1%

Коледните пости.

0%

Гласове: 61,547

Ето тази анкета течаща в момента в известен сайт ми направи невъобразимо впечатление. Колко много неща може да научи човек за сънародниците си ако им хвърли по една анкета и те разбира се благоволят да отговорят,

Ето какво научих аз погледнато отзад напред:

  1. Гладен българин не може да празнува.
  2. Гладният българин мисли зло защото не пее по Коледа.
  3. Рождество Христово не се свързва с коледния дух
  4. И Коледа не се свързва с коледният дух.
  5. Коледната украса е важна.Тя скрива ежедневните сиви белези.
  6. Гладувалият българин си е надробил работата, затова заслужава да си сърба почивката.
  7. Разделени семейства, разведени, необвързани с нищо, но все пак живеещи заедно, скарани колеги, смъртни врагове...всички се събират за купона. Колкото повече, толкова повече. До 2 януари 2008 година.
  8. Гладният българин почита повече хляба от този с който го яде. Всички обичат коледни подаръци, само някои ги наричат коледни подкупи.
  9. Ама разбира се, че да хапнеш и да пийнеш е важно. Нали всички очакват точно ти да си техният дядо Коледа. Е, как дядо Коледа без корем?
  10. Коледният дух. Шопинг разбира се.

Вторник, 2007, Ноември 20

21 ноември





Ден на християнското семейство

На 95 аз ще бъда щастливо омъжена жена. Няма да нося бастун, ще се подпирам на човешка ръка.Мъжка. Куцукайки плавно като в танц на светулки ще осветя пристанището. На Шотландия.Искам да умра там. Искам красивия старец до мен да пее О, чудна благодат.. докато заспивам.


Днес обаче искам да съм будна, жива и млада. Днес ще празнувам, че съм жена и че съм омъжена, а не женена.


Днес ще си спомня, че синът ми беше даден по обещание.

- Много сте се трудили май за това дете - риторично направи опит да ме попита доктор Й. Но не се получи. Аз му го върнах с замах

- Неее, още от първия път.....


Днес ще забравя мъртвите си родители или поне скръбта за тях.


Днес ще обичам. Моя малък сладък дом.Моите момчета.


И днес ще се зарадвам на всичко истинско и женско което аз си имам, а Азис не. Ех, това не е ден за имитации. Имитации на семейство, имитации на любов, имитации на тяло. Истинска съм.Семейна, влюбена, не вися гола по билбордовете. У дома съм. В прегръдките на мъжа си. Честит празник на всички дали обет пред Бог семейства.

А ето това другото е кофти реклама. Кой ли ще гледа тази ТВ , с този водещ като само от билборда ми прилошава.




ПОРНОГРАФИЯТА Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ЛИЧНОСТТА. Особено на обществени места.




Вторник, 2007, Ноември 13

Да намериш Своя Йосо




















Вчера гледах интервю на Лора Крумова с Йосиф Сърчаджиев. И се стреснах. Йосиф беше мъртав. На негово място седеше друг човек..” Сега ходя по бавничко..., но така и трябва.” След болестта на актъора виждам един твърде здрав мъж. В очите му чета това, което той не пожела да сподели , за пътуването в отвъдното. Сега Йосо е друг, самонаблюдава това същество в себе си като публика и може да си аплодира. Да ходиш по бавничко е точно това да можеш да наблюдаваш света, да не бързаш, а да изследваш, да не чуваш, а да слушаш когато някой говори. Да ходиш по бавничко е вид смирение. Всички смятат, че те изпреварват, но съществото в теб ти казва, неее, всъщност си първи или поне втори. Защото виждаш, защото чуваш, защото оценяваш вярно. Но това ще се случи само ако човек загуби съзнание. Да загубиш съзнание към актьорската маска и да откриеш своя Йосо, да загубиш съзнание към игрите на хората, към лъжите и да създадеш Играта. Всъщност ако лъжата в теб загуби съзнание, ако лъжата загуби фалшивата си съвест, морал и гледна точка какво остава. Това е катаклизъм, така наречените каталитични събиткаталитични събития (от “катализирам” — предизвиквам радикални промени, преобразявам)ия./ от " катализирам", предизвиквам радикални промени, преобразявам / Ден, час, минутата в които изпадаш в криза поради катастрофа, удар, или още по лошото - прочетена книга, изгледан филм, изиграна роля. Никой не обича да губи съзнание към себе си. Защото костюма на ролята е станал някак си удобен.

Кога хората допускат тези събития или те просто ни се случват?

Питала съм се не може ли без китайската мъдрост и знание за съществото на кризата, че тя е едновременно Опасност, но и Скрита възможност. Не може ли някак естествено с преход да влезем в новия етап на живота си вече не като какавиди, а като пеперуди... Каква красота само би било... Може ли да се избегне кризата?

И колкото и да мисля разбирам, че прехода е неестественото състояние за човека, а кризата неговото спасение. Промяната по време на преход не носи самонаблюдение и следователно не се ражда Бердяев. Прехода е извън концепцията дори на киното, там удивително задалжително Е да има конфликт както в Играта с Майкъл Дъглас. Ние спазваме добрият тон и не конфронтираме, ние приветстваме прехода, ние не стачкуваме, ние не сме се превърнали в гражданско общество, защото още не сме намерили своята личност.Ние не сме загубили съзнание.

Четвъртък, 2007, Ноември 1

СЕРИОЗЕН КОНКУРС


Най обичам да се BUZZикам ей по туй ми ти време...BRUNCH ВРЕМЕТО.Сутрин като стана ми е най Вивалди, ще рече най сериозния момент от деня, тогава каквото сериозно има за вършене тогава точно се върши, между 5.30 и 11ч.Следобедните ми часове прекарвам като милиардерка по примера на един такъв.Питър Даниълс му е името.Откакто чух, великите му изводи , че предпочита не да работи дълго и много, а малко и качествено и аз станах така. Извднъж забогатях на време.Та богатото си време използвам за да се образовам. В поне 5 нови сфери. Вечерите са на семейство Радостинкови както ни наричат някой приятели, тъй като фамилията Евтимови значи това. Любоф, любоВ ,ИГРИ И ЗАКАЧКИ, 8000 думички не изговорени през деня се изприказват именно по това време. И не ми казвайте че мъжете не четат женски списания.Моя мъж ме чете.

А по това време, ах по това време аз обичам да се BUZZикам с всичко, което си струва разбира се.

ТА по тоя повод обявявам 5 месечен конкурс BB BRUNCH & BUZZ за най оригинална шегичка или бъзик или май беше майтапче със забележете скъп и уважаван от вас човек. Ще ми бъде интересно да чуя и комементари по темата до колко имате свобода да се шегувате именно с близките си и как точно го правите.

Победителя в конкурса ако има такъв ще бъде излъчен на 1.04.2008г. За наградата пак ще научите тогава, разбира се ако аз не ви избъзикам нещо.

Сряда, 2007, Октомври 31

ПРОБУЖДАНЕ 2



Hey,Mam don’t leave thoes kids alone!


Мама или Мадама

Сетих се кой ни буди рано сутрин. СПОМНИХ СИ ДНЕС как моята майка ме будеше за училище години наред.Твоята майка също.
Днес нещата са различни те дори не ни приспиват защото изобщо не знаят къде сме..Без значение дали сме на три, тринайсет или трийсет години.
Ето защо според една съвременна майка в няколко етапа от живота й.

ТРИ ГОДИШНИТЕ. Ах, тези нахални хлапета. С тях нито на море, нито в града. Непрекъснато ти се мотаят в краката точно когато си решил, че е време за кариера.Затова на ясла. Не,не такава с животни , детска ясла имам предвид. Беше ми приятно да сменям памперси, да кърмя, да гушкам докато не знаеше две и две.Но откакто решила, че е задължително да си ползва гласа все едно е глътнала съдийска свирка не се търпи.Голяма е вече, а на мен ми се живее. Колеги, клубчета, уважение какво лошо има в това. Нали държавата това и е работата. Ще я гледат там.Я, КОЛКО Й Е ХУБАВО...Учат ги да рисуват, пеят песнички....НЕКА ТИ ПРИЗНАЯ, КОЛКО ТЕ ЖЕЛАЯЯЯЯ...

ТРИНАЙСЕТ ГОДИШНИТЕ. Ох, големи главоболия имам с тинейджърката. Опитва се да прилича на мен.Много секси гадже е.А и гадже си има, някакъв двайсетгодишен.Не им се бъркам.Какво толкова опитвам се да й бъда приятелка.Така и двете си споделяме любовните истории.Добра ученичка ли...Ами добра е, похвали я класната нали ходим при нея на частни уроци. Иначе аз много време нямам.Току що ме повишиха. Преди две години се разведох и сега опитвам да наваксам и в тази сфера. Много съм изморена вечер.

ТРИЙСЕТ ГОДИШНИТЕ. Дъщерята ли, ами какво да прави , работи като улава, че е самотна майка.То и аз работя та не мога да й гледам сина.Нали яслите са за това .
Хайде стига сте ме занимавали, че бързам за серияла.

Гледах, обаче един документален филм за децата гении.В него се търсеше истината децата гении ли се раждат или се развиват такива.И се оказва , че геният е само човек носещ в себе си гените на родителите си, т.е съвкупност от таланти, болести и предразположения. Нито едно от тези неща обаче не е задължително да се развие.Защото гения наистина се развива с...упражнения. И така една майка от US ОСТАВИЛА кариера за да гледа трите си деца в къщи и да ги обучава.Днес и трите й деца са гении.
Ще кажете, тук това е невъзможно.Не, не е невъзможно, просто е нежелано. Няма лошо да си успяла жена. И ГОЛЯМА МАДАМА ДА СИ не е лошо.
Но пък да си МАМА, която има шанса да събужда рано сутрин детето си и още повече, ти самата да бъдеш най желания учител е някак стимулиращо.
И НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СИ БОСА И В КУХНЯТА С ТЕНДЖЕРИТЕ.
Как....Постингите по темата продължават.