МОТИВАЦИОННИТЕ АРТИСТИ и „Успехът е предсказуем.“

Това е твърдение на Никос Зорбас. Ник Зорбас е автор на Nikkosystem - доказана система, която работи, за да ви помогне да подобрите личния, физически, психически и емоционален потенциал. http://www.nikkosystem.com/Default.aspx

Никос "Nikk" Зорбас израства в среда, която култивира личностното му израстване. Неговата майка е балерина танцувала на Бродуей и извършвала също и въздушна акробатика. Неговият баща, ветеран от Втората световна война, се е борил в Пърл Харбър и е бил уважаван и успешен бизнес пионер. Заедно те научили Ник на силата на позитивното мислене и значението на премахването на съмнение.
Поради внушените му с успех техники от раждането му, Ник показва постижения в бизнеса, областите на развлечения, фитнес, особено в света на културизъм без наркотици. След няколко успешни търговски дружества, които успява да изгради – резултата е портфейл на стойност милиони. Ник рабира, че човешкото поведение го заинтригува в целия си живот. Той открива истинската си страст: да вдъхновява другите както родителите му са го вдъхновили. И след загубата на любимите му родители, ангажимента му да помага на хората нараства показателно.

Мотивационният артист Nikkos Zorbas носи УНИКАЛЕН и отличителен стил в музиката си, подхранван от страстен дух. Този знаменит текст и музика е гарантирано, че ще накара краката ни да се движат. Ето тук може да направите това.

http://www.nikkos.net/downloads.html

Мотивационните артисти днес са естествено продължение на cоach професията. Повечето персонални треньори ще ви оставят да се изразите и ще създадат добра атмосфера, в която вашата самоличност, таланти и желания да изкристализират най-ярко.
Менторите ще ви покажат пътя.
Но Мотивационните артисти са обикновено тези, които ще ви накарат да се движите докато не правят абсолютно НИЩО свързано с вас. Те правят това което са. Те правят себе си. И го правят вдъхновяващо. Сякаш има мантия на Харизма върху тях... О, да – има!
Те се различават от обикновения артист, който ще ви вкара в свят на естетика, размисъл, презвъзбуда, предизвикателство. Артиста сам по себе си е призван да създава отново и отново матрицата на своето Аз в танца, картината, романа. За колко романа, които сте прочели е имало момент на възклицание – „По дяволите това съм аз?!“ Автора ви е описал. Това е въздействащо. Но колко романа всъщност са ви вдъхновили да хванете лап топа, химикала и да пишете? Има картини пред които ми е спирал дъха. Но те никога не са ме подтиквали да рисувам.

Това го правят МОТИВАЦИОННИТЕ АРТИСТИ. Те са на половина коуч, на половина артисти или 100% и от двете. Те удължават и умножават многократно чувството на възхита и полезност – карат те не само да чувстваш даден миг. Научават те как да създаваш мига, да ТВОРИШ ВРЕМЕ. Всеки добър артист ще те накара да спреш пред неговото изкуство. Мотивационния артист ще те вдъхнови да продължиш.

За егоизма в творчеството за писали мнозина автори. Аз подкрепям изявата на всяко Его, което се изразява / ненаранявайки друго /. Но удивлението ни трябва да бъде насочено към онези автори, творци, артисти, които изразявайки себе си запалват пламъка в себеподобни, но латентни дарове. Понякога дори и в хора без талант в същата област. Но хора на ръба. Всеки застанал на ръба на пропаст може да бъде спрян от МОТИВАЦИОННИТЕ АРТИСТИ.
ТЕ потвърждават смисъла и стойността на живота по невъобразим начин.
Някои истории на мотивационни артисти не са толкова красиви като историята на танцьорката Иродиада, която заради своя пленителен танц и поддучена от майка си поисква главата на Йоан Кръстител на поднос. Това са развалените плодове. Танца трябва да ражда нещо в главата, а не да я отсича. Хората свързват танца с краката. Подобна грешка се прави и със секса. Танца преди всичко е импулс на мисъл, състояние и промяна на цялото естество.
През целия си живот съм се чудила защо всеки, който научаваше, че съм писател искаше да става такъв. Познавам хора, чието писане ако не ужасяващо то поне беше странно. Но те бяха мои приятели. Повечето от тях след години близост са вече успешни писатели и поети.
Най-интересната лична случка беше в едно немско село. Сладко, малко немско селце, в което се нанесохме. Скоро всички съседи знаеха кои сме. След около 6 месеца 10 годишната ни съседка се похвали, че пише разкази за сина ми. Разбира се това беше привлектаелна измислица за да се хареса. А нямаше нужда. Тя е голяма сладурана. 8 месеца по-късно обаче до вратата на дома ни дойде над 90 годишната ни съседка Маргот и много натъртено и гордо обяви, че ще пише роман за живота си. А Маргот 30 години е била свинарка...
Разбира се тя не написа романа защото е много възрастна. Но го ПОИСКА...
За мен успеха на Маргот и много като нея е предсказуем. Само е нужно да срещнат Мотивационни артисти. А това сте вие.

Последна лекция за опита ни на летене

Не е вярно, че не пиша. Писах, точно заради това не сте чели нищо в този блог. А това е място за управление на таланти и предизвикване на промяна. Моята промяна беше, че най- сетне детето тръгна постоянно на градина и имах време да пиша. Написах две театрални пиеси. И двете за конкурси. Едната отпътува далече далече, а другата.. се удари в кухата тенекия на Скоро оженените за глупавите отговори. Изпратих я в театър, пак за конкурс. Имаха правилник в който пишеше, че се изпраща по еди кой си мейл и на еди кой си адрес. Пратих на мейл. Все пак съм в чужбина и сме 21 век. Веднага ми отговориха, че не могат да приемат пиесата ми защото нямали парички да я разпечатат в 4 екземпляра за журито. Помислих си че мога да им пратя парички... На по късен етап реших да проверя номинираните. Веднага познах кой ще е носител на наградата – тази която вече е печелила конкурса през 2003 и татко й е режисьор и лично и редактира пиесите. Е, много ясно.
През 2003 година участвах в конкурс на БГ радио за слоган на Известна верига сладкарници. Изречението ми беше – Всеки ден е неделя със сладкарници...
Спечели друг. А изречението...., няколко години по-късно...

През 2001 и 2002 работех за радио ФМ плюс . Обожавам Косьо . Той беше моя кумир от дете когато не спях за да пиша и да слушам Нощния хоризонт. Случи се така, че първата реклама, която направих беше – ИЗРАЗИ себе си с козметика МАНХАТЪН. Само за радиоклип ми платиха разбира се. Години по късно случайно реших да проверя и о, Боже на сайта на тази марка се мъдреше изречението...

1998г спечелих конкурса на Банка ДСК с КЛАСИКАТА Е МОДЕРНА. Те разбира се си платиха както подобава човешки и се държаха на ниво, но пък времената бяха деноминирани и парите също.


Преди няколко години набарах Радио варна с мотото Класиката е модерна. Писах им да се разберат с банката, която все пак ми беше платила авторство...Сега мотото им е Традицията е модерна. Е, не е ли класика кажете ми?


Дали съм удовлетворена когато ме крадат или дори не ми дават възможност да ИЗРАЗЯ СЕБЕ СИ понеже нямали парички за хартия? О, да. Защто благодарение на това научих толкова много. Все още тортите Неделя са ми любими и ако някой ми изпрати камион с такива тук в Германия ще съм му вечно задължена. Все още мисля, че екипа на радио ФМ плюс са най готиния екип, който съм познавала. Все още смятам че Бг радио пускат най хубавата музика – българската.

Няма нищо по хубаво от лошото време. Няма нищо по вкарващо в правия път от едно падане. За това ако имате таланти и мечти свързани с тях, но се страхувате да опитвате отново и отново...ще ви кажа...Изразете се . Възмутете се. Накрещете се. Както вие го можете – роман, песен, картина , видео игра, програмен продукт, филм и т.н и т.н
Разбира се крясъка може да е много тих и фин. Може да е надсмешка. О, аз ви ям тортите! Какво толкова. Има толкова истории за обрати в живота. Стария Иглесиас е бил футболист , но получава травма и пропява . Един човек се разболява от рак на панкреаса с множество разсейки в цялото тяло, веднага разбира, че това е смъртната му присъда.
И когато от университета му предлагат да изнесе “последна лекция”, което е често срещано явление, при което от лектора се очаква да резюмира идеите си от лекционния си курс, за Ранди Пауш - уважаван преподавател това се оказва последна лекция в буквалния смисъл на думата.
Така този умиращ човек решава да я озаглави „Да осъществим детските си мечти“ и в нея вместо за смъртта говори за живота. При това – за пълноценния живот, в който трябва да се радваш на всеки миг.

Така, с помощта на журналиста от "Уолстрийт Джърнъл" – Джефри Заслоу, се ражда “Последната лекция”.

Ето части от "Последната лекция" на Ранди Пауш:



Няколко мисли:

Оплакването не е печеливша стратегия. Всички разполагаме с определено време и енергия. Малко е вероятно времето, което прекарваме във вайкане, да ни помогне да постигнем целите си. А и това няма да ни направи по-щастливи.

Независимо дали мислиш, че можеш или не можеш, ти си прав.
Според мен задачата на родителя е да окуражава децата си да развиват чувство на радост от живота и силен порив да следват собствените си мечти. Най-доброто, което можем да направим, е да им помогнем да развият собствен комплекс от умения за реализирането на тази цел.
Препятствията съществуват, за да спрат онези, които не искат нещо достатъчно силно. Съществуват, за да спрат останалите.
Аз няма да позволя на Тигър да ме напусне. Просто не мога да си представя да стана Йори. Някой ме попита какво искам да пише на надгробния ми камък. Отговорих: “Ранди Пауш: Той живя тридесет години след смъртоносна диагноза”.
Уверявам ви. Бих могъл да изпълня с много смях и развлечения тези трийсет години. Но тъй като това май няма да се случи, ще изпълня със смях и развлечения времето, което ми остава.
Всеки ден получавам помощ от хора, които ми желаят здраве и повдигат духа ми. Наистина получих възможността да видя примери за изключителна човечност и съм безкрайно благодарен за това. Никога не се почувствах самотен в пътуването, което предприемам.

Съветите на Ранди:

1. Казвайте истината. Винаги.
2. Гледайте какво правят, а не какво казват (съвет към младите дами).
3. Търсете доброто във всекиго. Ако сте достатъчно търпеливи, хората ще ви изненадат и впечатлят.
4. Показвайте своята благодарност.
5. Носете нещо, което да сложите на масата, защото това ще ви направи по-желан гост.
6. Понякога единственото, което трябва да направите, е да попитате. 7. Ако искате нещо достатъчно силно, никога не се предавайте (и приемайте помощ, когато ви я предложат).
8. По-добре да се провалите с гръм и трясък, отколкото да се справите посредствено.
9. Излезте и направете за другите това, което някой е направил за вас.
10. Позволете си да мечтаете. Подхранвайте и мечтите на децата си.

Увод
Винаги съм имал самочувствие, но знаех, че за тази лекция е нужно нещо повече от обикновено перчене. Запитах се: „Какво е това, което само аз мога да предложа?“.
И тогава, в онази чакалня, изведнъж осъзнах какво е то. Внезапно разбрах: всичките ми постижения, всичко, което обичах, водеше началото си от мечтите и целите, които съм имал като дете... и начините, по които бях успял да осъществя повечето от тях. Моята уникалност, осъзнах аз, се криеше в уникалността на мечтите ми – от невероятно смислените до определено чудноватите, които определяха четиридесет и шестте ми години живот.
Бях болен от рак, но докато седях там, си дадох сметка, че наистина вярвам, че съм един щастлив човек, защото бях изживял мечтите си. А до голяма степен ги бях изживял благодарение на нещата, научени от различни забележителни хора, които бях срещнал по пътя си. Ако успеех да разкажа историята си с патоса, който чувствах, моята лекция може би щеше да помогне и на други хора да намерят начини да осъществят своите мечти.
Ранди Пауш


Люси, прибрах се

Един топъл ден в началото на брака ни отидох до “Карнеги Мелън”, а Джей си остана вкъщи. Помня това, защото този ден стана известен в семейството ни като “Деня, в който Джей успя да блъсне едновременно двете коли”.
Седанът ни беше в гаража, а моят фолксваген кабриолет – на алеята. Джей изкарала седана от гаража, без да се замисли, че другата кола е отпред. Резултатът: мигновено хряс, тряс, бум!
Случилото се след това доказва, че понякога всички живеем като в епизод на “Аз обичам Люси”*. Джей прекарала целия ден в размисъл как да обясни всичко на Рики**, когато той се прибере вкъщи от клуб “Бабалу”***.
Решила, че ще бъде най-добре да съобщи новината при възможно най-благоприятните обстоятелства. Уверила се, че двете коли са в гаража и че вратата му е затворена. Когато се прибрах вкъщи, беше по-мила от обичайното и ме накара да й разкажа надълго и нашироко как е минал денят ми. Пусна тиха музика. Сготви любимата ми вечеря. Не беше в прозрачен халат – нямах чак такова щастие, – но направи всичко възможно да се държи като идеалната любяща съпруга.
В края на страхотната вечеря Джей ми рече:
- Ранди, трябва да ти кажа нещо. Ударих едната кола с другата.
Попитах я как е станало. Накарах я да ми опише щетите. Тя ми съобщи, че фолксвагенът е пострадал по-сериозно, но и двата автомобила вървят безпроблемно.
- Искаш ли да отидем в гаража да ги видиш?
- Не – отвърнах аз. – Нека си довършим вечерята.
Джей беше изненадана. Не бях ядосан. Не изглеждах особено развълнуван от станалото. Скоро щеше да научи, че добре обмислената ми реакция се дължи на начина, по който съм възпитан.
След вечеря отидохме в гаража. Аз не казах нищо, само свих рамене и видях как натрупаната през деня тревога се оттича от Джей.
- На сутринта – обеща ми тя – ще пресметна колко ще струва ремонтът.
Казах й, че това не е необходимо. Вдлъбнатините не бяха проблем. Родителите ми ме бяха възпитали да гледам на автомобилите като на средство да стигна от точка А до точка Б. Те са полезни машини, а не израз на социален статус. Затова казах на Джей, че не е нужно да правим козметични ремонти. Просто щяхме да си живеем с вдлъбнатините и драскотините.
Тя изглеждаше шокирана.- Не можеш да харесваш само част от мен, Джей – отвърнах й аз. – Ти си доволна от онази моя половина, която не се ядоса, като разбра, че две от нашите притежания са пострадали. Но другата ми половина смята, че не е нужно да се ремонтират вещи, които още могат да изпълняват предназначението си. Колите все още работят. Нека просто ги караме.
Добре, може да ви изглеждам лицемерен. Но когато кофата ви за отпадъци или ръчната ви количка леко се поочукат, не си купувате нови, нали? Може би това е така, защото не използваме кофите за боклук и ръчните колички, за да демонстрираме социално положение или идентичност пред другите. За Джей и мен очуканите коли се превърнаха в показател за брака ни. Не всичко се нуждае от поправка.

Тухлените стени съществуват с основание. Те са там, за да ви покажат колко силно искате нещо.


Бъди Първи пингвин

Когато не постигнеш това, което желаеш, придобиваш опит.
Това е израз, който научих, когато взех творчески отпуск и работих в “Електроник Артс” – фирмата производител на видеоигри. Той толкова ми хареса, че взех да го повтарям отново и отново на студентите си.
Това е фраза, над която си струва да се замисляме всеки път, когато се сблъскаме с непреодолима трудност, и при всяко разочарование. Освен това тя напомня, че неуспехът е не просто допустим, но и често крайно необходим.
Когато водех курса “Изграждане на виртуални светове”, насърчавах студентите си да пробват с трудни неща и да не се страхуват от провал. Исках да поощря този начин на мислене. Така че в края на всеки семестър връчвах на един от студентските екипи плюшен пингвин. Наричаше се награда “Първи пингвин” и се връчваше на екипа, който бе поел най-голям риск в изпробването на нови идеи и технологии, но същевременно не бе успял да изпълни поставените му задачи. По същество това бе награда за “бляскав провал” и отдаваше почит на разкрепостеното мислене и дръзкия полет на въображението.
Другите студенти стигнаха до извода: носителите на “Първи пингвин” бяха губещи, които определено щяха да стигнат далеч.
Наименованието на наградата ми хрумна от представата, че когато пингвините се канят да скочат във водите на океана, където вероятно дебнат хищници, някой от тях все пак трябва да бъде пръв. Първоначално я бях нарекъл “Награда за най-добър провал”, но “провал” поражда толкова много отрицателни асоциации, че студентите не можаха да приемат самата дума.
През годините счетох за важно да им обяснявам, че в развлекателната индустрия има безброй неуспешни продукти. Това не е като да строиш къщи, във всяка от които може да живее някой. Една видеоигра може да бъде създадена и никога да не мине през проучване и разработване. Или пък може да излезе на пазара и никой да не иска да играе на нея. Да, създателите на видеоигри, които имат успехи, са високо ценени. Но и тези, които са се провалили, също са ценени – понякога дори повече.
Новооткритите компании често предпочитат да назначат директор с неуспешен старт в своята професионална реализация. Човек, който е претърпял неуспех, знае как да избягва бъдещи провали. Човек, който е имал само успехи, може по-лесно да пропусне подводните камъни.
Когато не постигнеш това, което желаеш, придобиваш опит. Често пъти опитът е най-ценното нещо, което можеш да предложиш.

Решението на петъчната вечер

Бях назначен на постоянно място година по-рано от обичайното. Това явно впечатли другите младши членове на факултета.
- О, рано стана щатен професор – казаха ми те. – Как успя да го постигнеш?
Отговорих:
- Много просто. Обадете се в кабинета ми която и да е петъчна вечер към десет часа и ще ви кажа. (Разбира се, това беше, преди да стана семеен.)
Много хора търсят пряк път. Аз открих, че най-прекият път е дългият, който се резюмира в две думи: работи усилено.
Според мен, ако работиш повече часове от някой друг, през това време ти ставаш по-добър в съответната област. Това може да те направи по-продуктивен, по-компетентен, по-щастлив. Усилената работа е като сложната лихва в банката. Печалбата нараства по-бързо.
Същото важи и за живота ти извън работата. През целия си живот на зрял човек изпитвах нуждата да разпитвам двойки с дълъг брачен живот как са успели да останат заедно толкова дълго време. Всички ми отговаряха едно и също: “Положихме много усилия за това”.

Бранденбургски хобити

Бранденбургски Хобити

Аз съм Хобит. В произведенията на писателя Джон Роналд Руел Толкин Хобитите са една от расите, които населяват света Арда и по-точно Средната земя. Графството е страната на хобитите, в която живеят всички хобити с малки изключения. Хобитите вероятно са някаква разновидност на хората, но те са определят като отделна раса. Романът „Хобитът“ е първото произведение на Толкин, в което се споменават хобитите. В него, както и във „Властелинът на пръстените“, хобитите са основни действащи лица.
Те, хобитите са основно действащи лица и в моята история за местната средна земя, която случайно открих, че съществува в...Бранденбург. Каква находка!
Не се случи случайно на местно парти или археологичеки разкопки. Не се случи и на чаша бира. Открих съществуването на тази отделна раса Хобитът в Бранденбург в местната протестантска общност.
В град Зенфтенберг една малка свободна църква откри един нов свят на хора със странни хобита. Всъщност впечатлих се от не толкова странните им занимания за свободното време, колкото от абсолютно безплатните им занимания, които могат да носят добра печалба на упражняващите ги. Но,уви. Те са безработни. Те се оплакват, че в Бранденбург трудно се намира работа.Някои от тях се безработни вече 7 години. В същото време те, бранденбургските хобити са креативни,инициативни, споделящи запалено с околните вълнението около своята костенлосе арбайт за забавление.
Ето някои от тях: Йорк разакзва с екзспанзивен размах за своята колекция от бонсай. Великолепна е!
Какво разказват феновете им..:
„ Толкова малки и толкова изящни, често пъти толкова стари и в същото време толкова наситени с живот, миниатюрните пейзажи от цветя, дървета и скали на всички езици се наричат с едно име - Бонсай. Човек или се влюбва от пръв поглед в дърветата-джуджета с най-причудливи форми, или не, среден път няма - твърдят специалистите по това древно японско изкуство. В буквален превод от японски "бонсай" означава "засадено в поднос". Но отглеждането на минидръвчета в красиви керамични съдове с различни форми - кръгли, овални, продълговати, води началото си не от Япония, а от Китай. Преди повече от 2000 години по време на управлението на династията Хан градинари започват да отглеждат и моделират миниатюрни природни пейзажи в подноси, както и да садят цветя и нискостеблени дръвчета в саксийки. През ХІІ век будиски монаси пренасят обрасци от изкуството "бонсаи" в Япония с твърдото убеждение, че това са свещенни предмети - наричали ги "зелените стъпала към небето", защото изобразявали връзката между Създателя на Вселената и човека.“
Попитах Йорк колко струва едно такова „стъпало към небето“, вече исках да купя за някой скъп човек. Оказа се, че цената е колкото една хубава, нова малка кола. Понякога един бонсай може да достигне цена, каквато определят за картина от прочут художник в "Кристи'с" например. Разбира се Йорк би могъл да ги предлага в собствен онлайн магазин например за цена от 20 до 2000 евро поради факта, че неговите бонзаи не са толкова стари. Две хиляди евро са си сериозна печалба не мислите ли. Той, обаче не вижда печалба в любимото си заниамние. Говори за своите дървета-джуджета с любовта на приказната героиня Снежанка...Как да ги продаде като сам ги е отгледал.
Следващия случай ме впечатли още по силно. Бодо е безработен.Живее на помощи от бюрото по труда от години. Но има много хубав бус с който обикаля и събира всички ненужни вещи от улицата, които са изхвърлени. Събира ги в импровизиран склад. Един път на два месеца пътува до Полша или Чехия, където ги дарява на местна църква. Това са маси, столове, гардероби, мивки, тв, дивани, дрехи ....На около 20 км от същия град Зенфтенберг, обаче открих един склад където също се събират подобни вещи, но те се продават и то не зле.
Хелга е възрастна жена.Преди е работила в свинарник. Сега раздава вестници обикаляйки с колелото си . Живее на минимума.Всъщото време има едно куче и десет котки. Обича животните, това е. Живее под наем, но има свое място в градината. Защо не създаде приют за животни например, когато собствениците им заминават на почивка.На нея това не й е хрумнало. Тя е Хобит. Или - Хелга с котките както я знаят съселяните й.
Питам се кое пречи на източния германец да види печалба в нещо, което му доставя удоволствие. Както тук , така и в цяла източна Европа това е манталитета с който всички сме израстнали, а именно - учи и работи това, за което си учил. Важното е да ти плащат, не дали ти харесва това, което вършиш. Но някой умен човек е казал,че единствения начин никога да не ти се налага да работиш е...да работиш това, което ти харесва. Тогава ти дори няма да усетиш натиска, стреса и напрежението , защото ако има такива те...ще ти харесват. И нещо забележително - тази именно харесвана работа няма да е безплатна, а добре заплатена, човек спокойно би издържал семейството си с нея.
Манталитета от близкото минало още ограничава източния германец и го отдалечава от едно продуктивно и креативно предприемачество. Превръща го в Хобит.Една отделна раса хора, които имат своето Графство на удоволствие и наслада, но то ги прави просто бедни графове и графини.
Йорк,Бодо, Хелга не са виновни.Те умеят да обичат. Но къде са онези професионални треньори, коуч, които да изведат хобитите от средната земя по вълнуващия път към средната класа ? Към горната земя.
Аз съм хобит. Вече съм в бонго манията. Поръчах си своите латино барабани по интернет и скоро ще имам своята фемили банд. Опасявам се, обаче че ще станем толкова добри, че ще ни се плаща да ни бъде хубаво и тогава с нашето графство е свършено.

Опасен законопроект

Грейс Кели
американска актриса, принцеса на Монако


Утре е денят, в който депутатите ще гласуват опасен законопроект за промени в семейния кодекс.
Някои от тези промени легализират фактическото съжителство.

Утре вечер ще има мирен протест - митинг срещу легализиране на фактическото съжителство в Семейния кодекс в градинката на мястото на бившия мавзолей от 17:30 до 19:30 ч.

Няма да коментирам. За нас остава въпроса ще загасим ли железния светилник на семейството оставайки безучастни. Ако не, моля заповядайте на протеста, вземете със себе си семейството си, децата си.

Сами вижте становището на един от депутатите на народното събрание също срещу тези промени.

От стенограмата на НС от 26.09.2008г.
".....Ще продължим с точка седма от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА СЕМЕЕН КОДЕКС, вносител – Министерският съвет, и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, вносител – Светослав Спасов.
.......... Изказването на Мартин Димитров в четвъртък в НС:
Господин Димитров, имате думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искрено се надявам този, бих казал, изключително най-малкото спорен, но и опасен законопроект, да не мине тихомълком през тази зала. Надявам се критичните бележки, които ще бъдат казани от мен и от другите колеги, наистина да бъдат чути. Защото този законопроект може значително да влоши, вместо да поправи, съществуващото положение в България.
Предлага ни се създаване на фактическо съжителство. Госпожа Касабова от тази трибуна говори доста минути, аз внимавах по време на нейното изказване, и тя в никакъв случай не можа да ме убеди в смисъла от една такава институция. Тя каза следното нещо - в момента много хора живеят без брак, дайте това да го узаконим и да го запишем. Ясно е, че го има. Въпросът е следният: каква е ползата за обществото от тази работа? Нека вносителите на този законопроект да станат и да обяснят каква е ползата за обществото, тъй като не виждам такава? Мисля, че разумните хора в България не виждат ясно измерима полза от тази работа.
И да кажем какъв ще бъде ефектът, ако се приеме една такава разпоредба. Стимулите хората да сключват граждански брак ще намалеят. Обезценява се целенасочено институтът на гражданския брак, който е важният, и това се прави целенасочено от вносителите на този законопроект. Тук се носи една много тежка отговорност от всички тези хора, които досега подкрепят направените предложения.
Искрено възразявам, а и смятам, че моите колеги, особено от Съюза на демократичните сили, също ще възразят срещу института на фактическо съжителство. Той просто трябва да отпадне! Няма нужда от такова нещо. Няма нужда да се приема закон за всяко едно положение, което съществува в живота. Няма нужда да има описание и закон за всяко нещо в този живот. Именно затова имаме насреща си свободни хора със свободен избор и със свободна воля. Когато те решат, могат да сключат граждански брак. Но гражданският брак е нещо изключително важно, което не следва да бъде обезценявано по този, бих казал, наивен и неправилен начин от това Народно събрание.
И другият много важен е следният: госпожа Касабова до известна степен подведе Народното събрание, че интересите на децата при разваляне на фактическото съжителство са защитени. Това е много сериозна заблуда, няма такова нещо. Аз прочетох няколко пъти закона. Нека и колегите юристи да кажат тук, тъй като все пак моят прочит е на човек, който е икономист, но не виждам защита на децата в една такава ситуация. Не виждам при разваляне на фактическото съжителство как интересите на децата са защитени, как се урежда издръжката? Това не е уредено по никакъв начин. Вероятно юристите ще кажат, че в едно фактическо съжителство, ако бащата желае, може да излезе много лесно от тези задължения.
Другото нещо, което е още по-скандално. Няма пречка човек, който има действащ граждански брак, да сключи фактическо съжителство в момента. Няколко пъти чета законопроекта и такава пречка и такова ограничение няма. Това най-малкото е деморализиращо. Това е много неправилно. И какво послание носи на обществото? Тук има една много тежка отговорност. Тъй като колеги от Национално движение Симеон Втори, които в момента не виждам – виждам само проф. Герджиков, който, надявам се, ще вземе думата, обясняваха – между първо и второ четене ще внесем тази поправка. Не става въпрос за някаква малка поправка. Въпросът е защо законопроектът влиза в този вид, в който не е казано ясно, че който има сключен граждански брак, не може да влиза във фактическо съжителство.
Но решението е едно. Пак ви казвам, виждам едно-единствено решение и то е по посока на категоричното и ясно отпадане на фактическото съжителство.
Сутринта се опитаха да ни представят статистика. Аз също ще ви представя някои данни. В момента хората, които живеят без брак заедно – става въпрос за мъж и жена, разбира се, тук надявам се няма никакво колебание за какво говорим, 70% от тези хора впоследствие сключват граждански брак. Впоследствие 70% от тези хора се женят. Ако бъде възприета новата правна уредба, която вие предлагате, този процент ще намалее. По този начин се стимулира несключването на гражданския брак. Това се получава, което ще бъде лош сигнал към нашето общество.
Големият въпрос е: защо българският парламент да приема такава промяна? Аз се надявам с една категоричност Народното събрание да отхвърли това предложение.
Иначе в законопроекта има и положителни моменти. Те са няколко.
На първо място, улесняването на осиновяването. Да, това е правилна стъпка и можем да я подкрепим.
Другото положително е предвиждането на брачен договор. Да, това е нещо смислено, което го има в целия цивилизован свят и е възможност за уреждане на имуществени отношения между съпрузите.
Оттам нататък, дами и господа, надявам се да не се подвеждате по призивите, включително и на президента Георги Първанов, който необяснимо за мен излиза в пресата с призиви за бързото приемане на новия Семеен кодекс. Моля ви се поне тези въпроси да бъдат дълбоко обсъдени преди тяхното приемане, а не с лека ръка да бъде допусната грешка с трайни последствия върху развитието на нашето общество без особено дебат, тъй като дебат по темата до момента не съм видял.
Между другото беше ми беше предоставен от страна на Гражданско сдружение „Асоциация Общество и ценности” – първо, събрали са 2000 подписа тези хора с предложение за отпадане на фактическото съжителство, и, второ, анализът, който те са направили, трайно подкрепя и дава много добри статистически доказателства, че създаването на фактическо съжителство ще намали стимулите за сключване на граждански брак в България. Това правят вносителите на този законопроект. Не си го признават, не са честни със залата, но фактически точно тази работа правят. Това ще бъде резултатът. Този резултат ще бъде много негативно тежък по развитието на тази страна.
Моля ви, колеги, тези предложения да не бъдат приемни с лека ръка в никакъв случай. Благодаря за вашето внимание.

Случва се.Случи се.

Един анонимен спореше до скоро с мен, как не съм била права, че банките де факто са бедни. Явно икономист.
Горе долу по същото време колкото повече четях и наблюдавах пазара ми ставаше ясно едно- ИДВА КРАЯ НА ФОНДОВАТА БОРСА поне такава каквато я знаем в момента.
Честно, за мен това не е края на света, а просто отрезвяващ факт. Какъв беше света преди интернет? Различен. Какъв беше интернет преди Гугъл? Различен.

Края на фондовата борса е желан. Това е края на една епоха.
Предвиждам че следващите световни гурата няма да са ИТ специалисти, а финансови лидери, но не с пълни глави с боклук, а със силен нюх и разбиране какво се случва в света.

А се случва. Случи се. Сега въпроса е колко време ще бъде предсмъртната агония, а не дали ще има такава. За съжаление тя може да продължи и години , но с малко късмет и здрав разум тя трябва да свърши бързо. Болезнено? О, да !
Моите надежди са за силни лидери. Без тях светът е в опасност. Не само финансова.

И няколко практични съвета:

1. Не слушайте никой, който ви успокоява че кризата няма да ви достигне защото сте българин или други такива.
Кризата вече е тук. Приемете го.
2. Не се паникьосвайте в никакъв случай. Просто реорганизирайте живота си и мислете за семесйството си. Последвайте съвета ми за много малка наличност по банковите сметки. Продайте акциите. Не жалете никой който ви казва, че ако го направите рушите икономиката и подпомагате банките да фалират. Истината е че те отдавна смучат от вас.
3. Стеснете разходите си под нивото на това, което печелите. Потърсете нов вид енергия, която да употребявате, а не газ.
Соларните системи са малко скъпи но имат пълна възвращаемост.
4. Ако живеете в самия център на столицата или в малките градове- карайте колело. Това ще ви направи много по мобилен от шофьорите, ще спестите разходи и ще дадете своята за част за еко равновесието.
5. ТЕ ще ви кажат да купувате. Дори ще създадат психоза, че някои стоки липсват на пазара с цел да ви манипулират и накарат да купувате. Извенете, че се повтарям но сме в началото на същия сезон ЗА БОГА БРАТЯ НЕ КУПУВАЙТЕ!
6. Купувайте само необходими неща, забравете за играчките.
7. Живейте прост и радостен живот с това, което имате , не спирайте да се образовате и да го умножавате.
8. Инвестирайте в това, което увеличава личните ви доходи т.е образование, подготовка за нова работа. Под образование разбирам да се ОбразУвате в нещо, а не да вземете тапията.
9. Продавайте ненужни или овехтели неща.При два компютъра в къщи продай единия на време докато все още има стойност и си купи мултифункционално устройство или друга джаджа необходима за работата ти.
10.Това са съвети за обикновените хора които искат да останат най малко засегнати от кризата. Ако си много необикновен този пост не е за теб.Най вероятно си недосегаем.
Това разбира се подлежи на проверка от времето.
Кликнете върху заглавието ако искате да прочетете повече.

КЛАСАЦИЯ С РЕДКИ ПРОФЕСИИ ИЛИ КАК ДА СТАНА КОМИНОЧИСТАЧ

ЕТО И МОИТЕ СЕДЕМ В КЛАСАЦИЯТА С РЕДКИ ПРОФЕСИИ

1. Коминочистач
2. Атомен експерт http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=987
3. Събирач на семена http://bg.kpr.sk/seeds-collectors.php
4. Планински водач
5. Президент ( на нация ) http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp?idCategory=59
6. Сомелиер http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=62364
7. Служител на паркинг вместо машина. (Порочна професия) http://www.dnes.bg/article.php?id=56741



Казах ви, че ще се коучваме от Германия. Е, да започваме. Лятото и отпуските свършиха. Следователно е време за камина и....КОМИНОЧИСТАЧ.
Не, няма грешка. Тази есен започна рано тук и е доста студеничко . Благодарение на факта, че минаваме за пестеливи и се отопляваме на въглища (доста романтично) вместо на газ, днес сутринта нашето семейство имаше преживяване : среща с коминочистач-автентичен, с черните дрехи, огромна шапка и инструмента си за почистване. Даже направи някакъв ритуал пред вратата и разбира се ни позволи да го снимаме. Вижте го на снимката.

И това веднага ме доведе до идеята да се разровя за някои редки професии.
Намерих една забавна класация, в която нашия човек – коминочистача бе поставен на първо място. На други места намерих някои неверни данни като например почасово заплащане на коминочистач. Трябва да отбележа, че къщата ни е с 8 стаи и допълнителни помещения и навсякъде има печка или камина. И въпреки това работата на нашия стриктен немски коминочистач беше в продължителност на пет ( 5 ) минути.
Тогава вероятно говорим не за почасово плащане, а хонорар.

Това, което ми направи впечатление, че това не е неоправдана, грозна или неплатена професия. Коминочистача не бе одърпан селянин без образованиие, а много висок и красив млад немец. Личеше че е образован по държанието му. Някои биха казали,че е избиран чрез конкурс. Той е длъжен да посещава всяка къща на тримесечие. Следователно- има постоянни доходи.

И ето че идва момент на изводите- в Германия тази професия е колкото приложна, толкова и арт и исторически настроена. Тя е символ, бранд.

В къщата ви рано сутрин влиза личност от друга епоха, с дрехи и поведение говорещи за историята на епохата.Той носи със себе си легендата, че черният човек НОСИ ЩАСТИЕ. Коминочистача е символ на това щастие.
Дали е така лично според мен зависи от домакините, но легендите помагат. Те са полезни за децата, за самотните възрастни и за нас зрелите възрастни, най - малкото с непознатата матрица на мислене, която ни предлага.

Питам се колко от хората са се сетили, че редките професии всъщност са незаета НИША.
Да, някои от тях имат трудности с намирането на работа, както е с атомните експерти например. На тях за да работят по специалността им често им се налага да сменят место живеенето си не по град , а по нация. И защо не всъщност? Но дали пък редките професии не са златна мина като part time? Разбира се прибавете шепа атракция към приложната дейност на този вид професия и сте вече иноватори.

Сещам се за проекта SEE в Бранденбург. http://www.iba-see.de/de/verstehen.html
Бивша мина и твърде замърсен регион намира своите идейни архитекти и идеята им трябва да бъде завършена към 2010 година, но какво правят те още сега...Водят туристи да гледат едни безкрайни местности, които приличат на мина бобов дол. За тази цел минимума за разходката е 3 евро за гид.

А защо никой не се сетил да разработи професията планински водач в България като бизнес?
Планинският водач не е само човек който води туристите по непознатите планински върхове. Това трябва да е човек познаващ добре историята, ботаниката. Също така, ако е и малко търговец няма да е зле. Връзката със планинския и селския туризъм е очевидна. А там има много възможности и то не само сезонно.

Това което ви предлагам е да направите своя списък с редки професии. Да откриете коя от тях ви пасва и ако все още не сте открили своя път в живота може да се окаже, че именно вие сте стъпили върху златната мина.

Редките професии са редки скъпоценни камъни.

ИНФЛАЦИЯТА Е КОНТРОЛ. Банките са най бедните институции в държавата

Колкото повече толкова повече. Казал един мечок на име Пух. Да, да, ама не. Повече напечатани пари значат по - ниска покупателна възможност. Днес ако имаш повече пари в джоба си не значи, че си по богат от мен. Напротив – ти си много по беден. Да не кажа бедняк. Колкото повече хартийки имаш в банковата система толкова по беден си от всеки който няма банкова сметка. Защо?

Защото има една голяма лъжа в която сме вярвали, а именно че държавата регулира и винаги ще ни спасява. Уви, ако това е била целта й , отдавна не е така. Днес държавата т.е правителството е контрольор който ти дупче билетчето дето го нямаш. Как прави това ли?
Печата пари. Много пари. Прави милионерите милиардери. Всъщност еднакво бедно малцинство. Е, да имат къщи на ривиерата. Но не могат да си ги позволят....ТУК. Защо?

Печатането на много нови пари води автоматично до покачване на цените. На всичко. Храна, недвижимо имущество, енергия. Толкова се качват цените, че иначе казано само малцинството от милиардери могат да пазаруват спокойно. СРЕДНАТА КЛАСА се изличава. Тотално. ЕЕЕ, не ми се обяснявайте, че щом сте били на почивка в Испания , купили сте си нови електроуреди сте средна класа. Не сте. Вие сте КРЕДИТНА класа.

Едно време имаше кредитни милионери. Горе долу това е същото. Живеете с пари които реално не сте спечелили и не е сигурно дали ще спечелите, защото още докато харчите днес, утре ще платите с десетки проценти похарченoто днес.
И най - изтрезняващата истина е, че вие харчите парите на най - бедните институции в държавата – банките.

Знаете ли колко от банките де факто имат парите , които раздават?

Една? Две? Нека го докажат. Те взимат парите на вашите приятели, роднини и ...ги дават на вас под формата на кредит. За малко. После си взимат лихвата от вас т.е от парите на приятелите ви които са били депозирани там и следствие вие сте употребили. Но банките са празни. Ако точно сега решите да си изтеглите парите с около няколко стотици клиенти на банката - тя ще фалира. Независимо колко скъпи реклами й се въртят по телевизията.

Банките нямат свои пари, с които да гарантират вашите при евентуален фалит. А,вие казахте държавата? Какво за държавата. Тя е част от бизнеса. Тя печата парите и тя дава възможност на банките да ви лъжат, че са богати и ще направят и вас богати. Как? Като не изисква да имат златен стандарт на парите.

Именно златото са истинските пари и инвестиция.

Те са

– дълготрайни (да имат непроменима във времето стойност);

– общопризнати и лесно разпознаваеми ( са най-пазаруваната стока, т.е. стоката, на която всички участници вменяват най-висока стойност);

– делими ( се разделят на произволен брой деления, без това да се отрази на цялостната им стойност; );

– траспортируеми ( позволяват лесното и евтино пренасяне на големи разстояния, без транспортът да влияе значително върху стойността им);

–оскъдни ( имат висока пределна полезност)

Забелязвате ли, дали днешните книжни пари са оскъдни? НЕ! Те са толкова много, че нямат никаква стойност или хайде засега имат някаква, но скоро...

И така причината за инфлацията не е , че има недостиг на стоки, а твърде много пари в обръщение които обезценяват стоките.
Килограма е мерна единица за тежина.
Километърът е мерна единица за разстояние.
Мярката? Мярката е мерна единица за стойност.

Фалшивата мярка само по себе си е зло. Да слагаш фалшива повишена стойност на хартийки води до бедност и изличаване на куп кадърни хора от средната класа.
Да се крие истинската стойност на златото, което днес би трябвало да надминава 1500 долара е начин да се контролира именно интелигентния човек. Бедните са си бедни защото или са необразовани или плахи или болни. Богатите са богати дотолкова, доколкото са позволили да са контролирани и да контролират чрез държавата. Средната класа днес обаче няма право да мълчи. Собственици на малки бизнеси, лекари, адвокати, IT специалсти и много други.

7 съвета как да излезеш от контрола на държавата.

1. Не купувай стоки, които са многократно надценени. Като олиото например. Бъди по творчески – купи си от съседните държави.
2. Не влагай парите си в банка ако са над 1000 евро. Това са ти парите за спешен случай – лекар, зъболекар, инцидент.
3. Парите ти над 1000 евро изкарай от банките и инвестирай възможно най бързо в недвижимо имущество с реална стойност или не пртавителствено чисто злато.
4. Не купувай имот в страната със стойност три пъти по висока от стойността на имотите в Европа. Проучи цялостния пазар, не само местния.
5. Освободи се от всичките си дългове към банки възможно най скоро. Издигни семейството в стойност. Ако имаш нужди – то е, което трябва да ти помогне.
6. Плащай всичките си данъци и осигуровки към държавата – богатите хора са коректни.
7. Научи се да задържаш желанията си. Не купувай веднага след като си видял рекламата. Дай си няколко месеца за размисъл – така хем наистина ще можеш да прецениш имаш ли реална необходимост или не, и така също ще имаш възможност да си купиш желаното на вече много по - ниска цена.